Весенние дни
В заре летают светлые зефиры
на тонких крыльях бабочек весны,
и наполняют жизненною силой
затихшие поля долин лесных.
Предчувствуя грядущее, что свято,
в блаженной дреме, что еще сильна,
не спят в земных живительных объятьях
проросшие недавно семена.
А крокуса цветок на водах чистых -
он дремой сладострастной унесен,
и в чашечках янтарно-золотистых
кипит рассветным ожиданьем сон.
И лишь погаснет яркая зарница,
с востока, пламенея в высоте,
на светлой и росистой колеснице
выходит на дорогу новый день.
Во взгляде молодые дни таятся,
благоухает все пред этим днем,
а утренние сумерки боятся
восхода, и навеки тонут в нем.
Лучи восхода в сладостном сближенье
целуют каждый утренний листок,
и полон бездн и высоты блаженной
горячий жизнерадостный поток.
Пролетни дни
В зори зефири светли прилетяват
на тънки пеперудени крила
и с жизнен сок и сили напояват
заглъхнали долини и поля.
В предчувствия за радост непозната
пред златна рожба в светла бъднина
бдят в сочните прегръдки на земята
покълналите вече семена.
А минзухари край потоци чисти
във сладострастна дрямка се топят
и в чашите им янтарно-златисти
предутренни моления кипят.
И щом издъхне пламенна зорница,
от изток, празнично заруменен,
на лучезарна росна колесница
пониса се на път чаровний ден.
Нетленна младост в погледа му свети,
от устните му блика аромат,
а ранни утринни мъгли, обзети
от страх пред възхода му се топят.
И тръгват в упоение лъчите
да търсят нецелунати листа,
и пълни бездните и висините
потокът свеж на жизнерадостта.
|

|