Смерть

В вечернем молодом благоуханье,
окутанные пылью янтаря,
на свете пропадают расстоянья,
летит над ними ангел, сон творя.

Усталый день последний вздох роняет
в безмолвье волн, без страха и забот,
крыла безвидные летят над нами,
и сладкий голос вдаль меня зовет.

Созвездия сливаются в творенье,
встречая ночью светлую весну,
и в пламенном душевном упоенье
я в сладком лоне вечности засну.

Смърт

Под нежний лъх на вечер ароматна,
пребулени със мек янтарен прах,
заглъхват в мир простори необятни,
че светъл ангел ръси сън над тях.

Последний стон на морний ден издъхва
на здрача във безшумните вълни...
Невидимо крило над мен полъхва
и сладък глас зове ме в далнини.

Безчет звезди се стичат в небесата,
на светъл пир призвани от нощта,
и в кротко упоение душата
заспива в златний скут на вечността.