Лес
За краем поля, там где солнце пускает сонные лучи,
в долинах теплых, там где быстрый поток, баюкая, журчит,
там сладость отдыха укрывший в глуши чащоб и в тишине
неколебимыми стволами вдали спокойный лес шумел.
Там дремлют древние легенды, звенит и тает тишина,
и в тихом лоне безответном, как за волной идет волна,
многоголосие стихает полей, обретших свой уют,
там отдых верный в час вечерний крыла усталые найдут.
И знает путник изможденный, что в полночь темная листва
дрожащим шелестом напомнит ему ушедшие слова.
На тихих солнечных откосах, где в отдаленьи пыль и дым
с утра любимая, простая жизнь снова встанет перед ним.
А днем, склонив лицо устало, где мирно плещется вода,
увидит прежние мечтанья, что там уснули навсегда.
Так устремленному всем сердцем в бесцельной жажде красоты
ему везде лишь открывались былого тления следы,
и он свернул с пути прямого в тот лес, начало всех начал –
последней радости изведать, укрыть последнюю печаль.
Гора
Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,
виши колони непреклонни успокоената Гора.
Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина
и в безответните й скути, като вълна подир вълна,
заглъхват хоровете страстни на многогласното поле
и подслон верен в час вечерен намират морните криле.
И знае пътникът отруден, че в презнощ тръпните листа
с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта,
в зори низ глъхнали присои, далек от полски прах и дим,
пред него повтор ще въстава животът ласкав и любим,
а денем, лик когато свежда над примирената вода -
ще вижда прежните копнежи там мъдро спящи навсегда.
Че дълги дни към хубост вярна в набег безцелен устремен
той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен
и сам е свърнал - на Гората в съкровищните самоти,
последна радост да изведа, последна скръб да приюти...
Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра -
виши клони непреклонни успокоената Гора.
|