Лунный блеск

В блистанье подлунном, в затишье
безлюден полуночный путь –
а вдоль по дороге, склонившись,
лишь вербы растут.

В дыханье полей переспелых
стихает полуденный зной,
то будто рой ангелов белых
приносит покой.

Звезда со звездою, бескрайний
свод неба пустынно-глубок,
в горах затихает, рыдая,
далекий поток.

Мечтами томлюсь я, измотан,
плыву я – бессилен и тих,
и в памяти ласково смотрят
два глаза твоих.

Лунен блясък

На лунния блясък вълните
заливат безлюдния път -
край него под бреме превити
върбите стърчат.

Лъх ведър нивята заспали
облъхваслед огнений зной -
то сякаш рой ангели бяли
разливат покой.

Звезда към звездата полита
от свода пустинно-дълбок -
далеко ридае и глъхне
планински поток.

И в блянове смътни увлечен,
аз плувам с безсилни лъчи -
и милват ме в спомен далечен
две тихи очи.