Главная страница. главная      стихотворения      материалы
 
 

Ушедшее

В цветущих лепестках ее весна,
вечернюю печаль они не знали.
цветами окрыленная, она
шла радость пробуждать в чужой печали.
В глазах ее восторга огневого
искрился звездный пламень на пути,
и ласки ожидали два бутона,
набухшие на девичьей груди.

И в ночь золотолунную звала,
на праздник, на безвестные услады,
но не слыхала грешные слова,
и девственной душой она не знала,
что в ней спала, и первый сон ей снился
в цветущих лепестках ее весна –

теперь печаль хранят ее ресницы,
что все цветет, а вянет лишь она.

Отмината

На младостта й белите цветя
не бяха вечерна тъга познали
и с тях окитена вървеше тя
да буди радост в чуждите печали;
в очите й на пламенни възторзи
разискряха се пламен рой звезди
и жаждаха милувки двете рози
напъпили връх нейните гърди.

Тя в златолунна нощ ме позова
на празник, на безименни наслади,
но неразбрала грешните слова,
душата девствена се не обади,
че спяха в нея, първи сън заспали,
на младостта ми белите цветя -

а днес по нея всеки поглед жали,
че те цъфтят, ала повехна тя...

 
© Денис Карасев, 2002-2012 (перевод с болгарского)

Сайт создан в системе uCoz