Теодор Траянов

Печальная ночь

В безмолвии после ненастья и бури,
цветами украшена, ночь-высота -
до Бога несет она лунную урну,
что вся в некрологах на черных листах.

На дне ее бисер задумчиво блещет
и горькие слезы злокозненных тел,
те слезы, что льются за каждою вещью,
печаль неизбывная бедных детей.

Вверху небосвод, где качается ветер,
венцами созвездий бескрайних залит,
и божьему взгляду страдания светят
над горестной грудью родимой земли.

Скърбна нощ

Безмълвно се носи в тъмата следбурна
обкичена с лилии водни нощта,
към Бога подига тя лунната урна,
обвита с жалейка от черни листа.

На дъното бисер унесено бляска,
сълзите на всички злочести сърца,
сълзите, що капят зад весела маска,
скръбта нелечима на болни деца.

Над тъжната нощ се безмълвно люлеят
безкрайни венци от висящи звезди,
през божия поглед страдания греят
над пълните с горести земни гърди.