Незнакомка
Холодная ночь накрывает меня,
я радости жажду и дня,
и крылья ее у меня на пути.
- Приди, дорогая, приди!
Рой вихрей бездомных рокочет как рок,
ни дней у меня, ни дорог, -
и призрачный счастья былого полет
забвенье покрыло и лед.
Приди, возмечтанная, в душу мою,
веди меня к светлому дню –
и песню пропой о высотах начал,
и страхи развей, и печаль!
Пойду я с тобою – и бодр, и смел,
незнаемый ждет нас предел,
всевечные зори найдем мы с тобой
за морем и горной грядой.
Мы будем орлами по небу парить
над вечным гранитом горы -
и солнце былое мы сможем найти…
Приди, незнакомка, приди!
Непозната
Нощ ледена властно се стеле над мен,
и в жажда за радост и ден,
аз чезна по нейните тъмни крила.
- Ела, възжелана, ела!
Рой вихри бездомници глухо тънтят -
пред мене ни завет, ни път, -
на щастие минало призрака блед
покриват забрава и лед.
Ела, възмечтана, и вожд ми бъди,
към светли дни ме поведи -
и песен за вяра и бодрост запей,
страха ми, скръбта ми развей!
Аз с тебе ще тръгна - и бодър, и смел -
към онзи незнаен предел,
да търся всевечни мощни зари -
далеч зад моря и гори.
Ще бъдем ний там възвисени орли
над стръмни гранитни скали -
с огрени от златното слънце чела...
Ела, непозната, ела!
|
|