Христо Ясенов

Приказно царство

1

...И сякаш отдавна съм бил
владетел на приказно царство -
и някакъв враг е разбил
престола ми с тъмно коварство.

Надгробните плочи мълчат,
посипани с пепел и лава,
но в техните билки личат
останки от минала слава.

И тия безцветни страни
били са свърталища бойни,
и тия старинни стени -
закрила за хиляди войни.

Летели са кобни стрели
и рицарски копия стари -
а тия безлюдни скали
били са прибежни олтари.

Била е нечувана бран
и време на страшна свирепост -
и в някакъв ден предвещан
е паднала старата крепост.

Престолният град е сломен
и храбрата рат е разбита -
и аз съм попаднал във плен
сред чужда и вражеска свита -

затуй - по незнайна съдба -
заложник на чуждо васалство -
аз плача и мълком скърбя
по старото приказно царство.

2

Златна есен златни листи рони,
цветен пурпур багри всеки клон;
дъхат скърби мойте небосклони,
рухва бавно моят царствен трон.
През мъглата дребен дъжд ромони
и навява сънни самоти...
Аз съм морен, морен от погроми! -
Бедна майко, чуваш ли ме ти?

Тъмна вечер тъмни сенки стели
и залива родните поля.
Аз забравих устремите смели,
аз отпуснах вихрени крила
и загубил пътища и цели,
безприютен в свойте самоти -
гасна мълком в тъмните предели! -
Бедна майко, чуваш ли ме ти?

Вихър свири в сънните тополи
и пилее сухите листа;
стенат плахо клонищата голи,
плаче плаха чайка над света
и - прибулил бездни и юдоли -
бог развява сънни самоти...
Някой в мене пее и се моли...
Бедна майко, чуваш ли го ти?

3

Усмихна се пъстрата есен
сред сълзи и краски, и прах
и вихър тревожно понесен
развея въздишки и страх...
Аз чезна печален и морен,
люлеят ме страшни тъми -
зад моя прозорец отворен
студената вечер шуми...

Студената вечер говори -
и плаче - и странно ридай...
Да склопим измъчени взори -
настанал е страшния край!
Любете ме нежно, другари -
тъй рано над мен се стъмни!
Погаснаха сенките стари
на светлите минали дни.

Погасна несетно лъчата
над моя тъй траурен дом,
тежи ми в сърцето печата
на някакъв страшен разгром.
Аз искам спокойно да гина
сред тия безкрайни беди -
притискай ме, майко-родина,
до своите земни гърди!

4

Сън морен обвея несетно дружините бойни
и пламна изрязан над урвите месец студен.
Чернеят спокойно в тревата задрямали войни,
забравили сякаш разгрома на страшния ден.

Пониса се вечер и тъй е спокойно и леко!
И висне небето, и в звездни премени сияй -
и гледам аз буден как чезнат далеко, далеко
свещените степи на родния приказен край.

И в близкия спомен на тъжно-прощалната есен
потъвам неволно - от горест и скърби пиян, -
и сякаш дочувам - в старинна легенда унесен -
хайдушката песен на стария роден балкан.

И виждам полята, и виждам скалите безцветни -
и цветните ниви - и бистрите речни води -
и сякаш дочувам през ромона думи заветни -
заветните думи на моите храбри деди.

So will ich liegen und horchen still
Wie eine Schildwach’ im Grabe,
Bis einst ich hoere Kanonengebruell
Und wiehernder Rosse Getrabe.

Неinrich Неine


5

И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна,
тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър,
и аз отново ще заспя, и пак отново ще израсна,
стихиен, шеметен и горд, стихиен, шеметен и щедър.

И аз ще спя, и аз ще бдя...
И ако в някой светъл ден премине буря през града
и чуя тропот на коне и металичен звън на шпаги,
аз ще напусна мрачний сън на свойте горести недраги
и в многобройний легион на стройните сурови войни
наред със медните тръби и страшните напеви бойни
ще вдигна своя боен стан.

И сам ще бъда ураган,
разгромил всички скърби ледни,
и тържествуващ и пиян,
ще пея химните победни
на свойта героична бран.

И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна,
тъй както гасне морний ден, за да изгрее чист и ведър;
и аз отново ще заспя, и пак отново ще израсна
стихиен, шеметен и горд, стихиен, шеметен и щедър.

Читать перевод на русский