* * *

Давно для меня отгорело светило,
вертепом страдания я огорчен,
о жизнь-красота, наслажденье и сила,
навеки ль я буду с тобой разлучен!

Навеки ль молитвы погасли во мраке,
навеки ль печаль остудила мой пыл,
и там, где цвели многоцветные маки,
мой взгляд повстречает лишь тленную пыль.

* * *

Отдавна е слънцето чуждо за мене,
аз тлея на мъките в тъмен вертеп.
Живот-красота, о, живот-наслажденье,
докрай ли ще бъда разлъчен от теб!

Докрай ли молитвите в мрак ще замират,
докрай ли в гърдите ми скръб ще цъфти
и моите погледи прах ще намират
там, дето са търсили златни мечти.