*

Над лесом мертвенным вдали восходит мертвая луна
и предстает глазам моим равнины скорбной тишина.

Напрасно вида ищет взор, напрасно звука жаждет слух –
в молчанье царственный простор, навеки слеп, навеки глух.

В тревожном холоде теней вздыхает сонная трава
и кто-то страшный в тишине бормочет странные слова.

Во тьме сковал меня испуг и страх мне сердце холодит.
Зову – и вдаль уходит звук, и умирает на пути.

Мертвящий свет луны светил огнем лампады в алтаре,
и я был слаб, и был один, и в тишину и вдаль смотрел.

*

Далеч над мъртвите гори погледна мъртвата луна
и пред очите ми разкри скръбта на тиха равнина.

Напразно дирят път очи, напразно чака жаден слух -
просторът царствено мълчи - навеки сляп, навеки глух.

Понявга само тръпен хлад разбужда сънните треви
и някой страшен и злорад слова загадъчни мълви.

Аз дигам сепнато глава, сърце ми свиват страх и мраз.
Потръпвам, спирам се, зова и мре без ехо моят глас.

Като лампада в мъртъв храм погледна мъртвата луна -
и аз бях слаб, и аз бях сам, сред пълна с бури тишина.