Утро
Покой и мир - ненастья след,
А ночи след - безбрежный свет.
Заводят над густой травой
лучи свой танец вихревой.
Глотая царственный простор,
орёл, царя, крыла простёр.
И, от зари и света пьян,
за самым ранним блеском дня
иду, поверив солнцу, я
по колосящимся полям
и слышу, радостен и нем,
как тихо шепчет утро мне
дыханьем всех цветов и вод -
она придёт, она придёт.
Утро
След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
И аз, пиян от светлина,
в зорите ранни на деня,
повярвал в слънцето, вървя,
през буйно-зрейнали нивя,
и слушам радостно-смутен
как шепне утрото над мен
с дъха на ранните цветя
ще дойде тя, ще дойде тя.
|