 |
главная стихотворения материалы |
|
Розы Теней зловещих горестные сетиУшли, они вдали остались днем. И час за часом, рдея на рассвете Приходит счастье на пути моем. Любви моей под небом свод кристальный Не омрачит мороз пустых ночей, Ни уголка отныне не осталось В душе моей, где б не было лучей. В садах весна весельем полыхает, Смутят ли их сугробы и мороз? Воскрес мой день, и ночь ушла глухая, Цветут, цветут, цветут бутоны роз. Рози Злокобни сенки в пътища неради,отминати, далеч остават те - и ден из ден, с по-светли изненади на щастието приливът расте. Кристалното небе на любовта ни, знам, няма бурята да помрачи и кът един дори не ще остане в сърце ми, непрепълнен със лъчи. В градини пролет радостна полъхна - слана и преспи ли ще ги смутят? - Възкръсна моя ден, нощта издъхна и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят. |
|
||||||
|
|||||||
