* * *

Поток, стенающий в долине,
хранит те памятные дни -
когда-то здесь вдвоем мы с нею
встречались у воды одни.

Шли тихо, с робостью отчасти,
и в упоенье дивных чар
пред первой радостью - большое счастье,
с весною первой – первый жар.

Но губ печальных не согрело
касанье пламенной руки,
и были так близки мы с нею,
и так бескрайне далеки.

* * *

Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.

Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.

Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.