Главная страница. главная      стихотворения      материалы
 
 

Светлая вера

Недолго доживает старый свет
и сбрасывает старые оковы –
и на обломках дней его и вех
алтарь извечной правды уготован.

Тьмы беспросветной больше не видать,
лишь солнца свет на сонном небосклоне,
знамена гордо вскидывает рать,
бесчисленное войско, легионы.

В глазах горит восход, и потому
их не смущает жуть ужасной встречи,
пред силой дружной их бегут во тьму
мучения и страх теней зловещих.

Искали переправу для дружин –
и видят – берег пурпуром мерцает…
О, вера светлая в другую жизнь,
как греешь, возвышаешь ты сердца их!

Светла вяра

За старий свят настават сетни дни;
разкъсват се верига след верига -
и над самите му развалини
на правдата олтарът се въздига.

Отлита непрогледна тъмнина,
огрява слънце сънни небосклони.
И гордо вее свойте знамена
безбройна рат, безбройни легиони.

В очите утренни лъчи горят,
не ги смущава страх от тъмни срещи,
че пред сдружената им сила мрат
нагнет и мъка сенките зловещи.

Намериха те търсения брод
и виждат бряг във пурпурна позлата...
О, светла вяра в новия живот,
как сгряваш и повдигаш ти сърцата!

 
© Денис Карасев, 2002-2012 (перевод с болгарского)

Сайт создан в системе uCoz