Главная страница. главная      стихотворения      материалы
 
 

*

Вернуться в отчий дом, что был покинут,
как только вечер стихнет и погаснет,
и ночь раскроет тихие глубины
и приласкает скорбных и несчастных.
Преодолеть усталость дней недужных
и безутешных, за ограду гостем
шагнув несмело, тишину нарушить
и ожиданья радостную робость.
И, встретив там старуху возле дома,
к плечу ее склонить свой лоб упрямый,
в ее улыбке раствориться доброй,
забывшись, повторяя: мама, мама...
Смиренно преступить порог знакомый
последнего пристанища и ночи,
шепнуть, устало глядя на икону:
путь солнца моего теперь закончен,
закат я встречу здесь. И звёзды лягут
за краем неба, и во тьме утонут...
___________________________

О, тайный крик печального бродяги,
тоскующего по родному дому!

*

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
___________________________

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

 
© Денис Карасев, 2002-2012 (перевод с болгарского)

Сайт создан в системе uCoz