*

Когда я вдали от причала
замёрз и остался без сил -
предался тоске и печали,
и вёсла со зла отпустил.

Не вижу, не помню, не знаю,
плыву я вперёд ли, назад,
пред этой неведомой тайной
бессильно склоняю свой взгляд.

Теряюсь в мечтах и тревогах,
и вижу сквозь горестный сплин,
что где-то в чужбине далёкой
я - Бога любимейший сын.

На злото...

На злото в безумния бързей,
пронизван от ледна мъгла,
удавих аз свойте възтързи
и морно отпуснах весла.

Напред ли, назад ли се вгледам,
не виждам, не помня, не знам,
и в немощ пред смисъл неведом,
взор склопвам покрусен и ням.

В тревожна мечта се унасям
и виждам през горестен сплин,
че в някаква светла страна съм
на Бога най-светлия син.